АБВ Блог

Тази статия ме провокира да напиша един действителен казус, от който всички останаха обидени и недоволни, защото едната страна счете договора за излишна бумащина.

В договор между две страни, купувач и продавач се стига до споразумение, че владението на имот, за който продавачите са получили цялата продажна цена, ще се осъществи   30 дни след изповядването на сделката, като продавача се задължава да заплати всички консумативни разходи по имота до този момент.  До  тук всичко нормално, но на продавача времето не му стига и постигат договорка с купувача да удължат срока по предаване на владението с още 2 дни. Обаче договорката е устна. Купувача размисля, решава, че интересите му са накърнени и започва да си търси правата по договора. Не искам да навлизам в подробности до какви неприятни моменти се стигна, колко излишни думи бяха казани и за няколко часа как беше изнесена цялата покъщина.

Обръщам внимание и се опитвам да предпазя хората, на които им предстои сделка или подписване на договор. Преди да подпишете, каквото и да било, Вие трябва да сте го разбрали, да сте сигурни, че можете да изпълните дадените клаузи в договора, при нужда да се консултирате със специалист от юридическа гледна точка и да сте убедени, че договора защитава интересите Ви.

Договорите се правят за да защитят страните,  в тях се предвиждат най-лошите хипотези и са обвързани с неустойки за виновната страна. Те трябва да са справедливи и с приблизително равни права и задължения.  Ако след подписване на договорът се появят непредвидени ситуации, те се обсъждат с другата страна и когато се стигне до споразумение, то се прави в писмена форма, неразделна част от предходните документи.

За да не се стига до подобни ситуации и при Вас, Ви препоръчвам: подписвайте договори само ако сте убедени, че интересите Ви са защитени, изпълнявайте стриктно клаузите на договора, правете допълнителните споразумения само в писмена форма.  

 Пепа Стойнова